PAPAVER ORIENTALE L. – ИЗТОЧЕН МАК

Papaver orientale L., известен още с народното име източен мак, е многогодишно тревисто растение от семейство Макови (Papaveraceae). Естественият му ареал обхваща района на Кавказ, Турция и Иран, но видът е интродуциран и успешно се отглежда в Европа и Северна Америка.

Източният мак развива слабо разклонен, месест централен корен, което е и причината размножаването чрез семена да се предпочита пред вегетативните методи. Надземната част на растението – с изключение на цветовете – е гъсто овласена и леко бодлива при допир. Papaver orientale L. образува туфа от изправени, слабо разклонени стъбла, облистени само в долната си част, високи до 1м. Листата са дълбоко пересто нарязани. Цветовете могат да достигнат диаметър над 12 см и се разполагат единично на върха на всяко стъбло. Цъфтежът продължава от 2 до 3 седмици, обикновено през май – ю ни. Плодът е кутийка, съдържаща множество дребни семена.

Видът проявява интересен адаптивен механизъм към летните засушавания – след цъфтежа растението преминава в летен покой, при което листната маса естествено отмира. Това значително ограничава загубата на вода чрез транспирация, позволявайки оцеляването на растението през сушите в Азия.

За оптималното развитие на Papaver orientale L. е важно да се осигурят подходящи екологични условия – слънчеви места и леки, добре отцедливи почви. Поради ярките багри на цветовете и височината си, източните маковете се използват често за зацветяване на зелени площи в групи и масиви.