Diospyros kaki L.f. – Райска ябълка
Градина: Балчик
Сезон: Есен
Дата: 13.12.2023
Райската ябълка (Diospyros kaki L.f.) е вид растение от семейство Абаносови (Ebenaceae).
Произхожда от Далечния изток (Китай, Виетнам). Ботаническото му наименование идва от гръцки – „diospyros“, което означава „божествен огън“. Нарича се още „бонбонът на природата“ или „божествен плод“.
Растението е листопадно дърво с височина до 8 - 10 м. Започва да дава плодове на 3 – 4 годишна възраст. Плодовете са ядливи, с висока хранителна стойност. Имат закръглена, закръглено-сплесната, овална или късо-конусовидна форма. Характеризират се с четириделна елипсовидна чашка, която след узряването остава на плода.
Плодовете на райската ябълка имат богат и ценен химичен състав. Една средно голяма ябълка съдържа около 31 г. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 0,3 г. мазнини, 6 г. фибри, 15 % от дневната доза на Витамин А, 14 % от дневната доза на Витамин С, 8 % от дневната доза на Витамин Е, 4 % от дневната доза на Витамин К, 10 % от дневната доза на Витамин В6, 6 % от дневната доза на калий, 21 % от дневната доза на мед, 26 % от дневната доза на манган. Плодовете са също богат източник и на тиамин (В1), рибофлавин (В2), фолат, магнезий, фосфор, танини, каротеноиди, йод.
В миналото, плодовете на райската ябълка са били използвани при лечение на скорбут. Днес, те се използват като мощен източник на антиоксиданти, за подпомагане сърдечното здраве и при анемия, диабет, проблеми със щитовидната жлеза.
Познат отдавна с лечебните си качества, видът е интродуциран в Европа, и по-специално в страните от Средиземноморието, още през XVIII в. В България започва да се разпространява по-масово през 30-те години на XX в.
Райската ябълка вирее предимно в субтропичния климатичен пояс. Студоустойчив вид е, като повечето сортове издържат до температури от -20 °С.
У нас се отглежда основно по Черноморието, както и в Пловдивско, Старозагорско, Сливенско, Хасковско, Ивайловградско, около Сандански и Петрич.
В момента, зрели плодове от Diospyros kaki L.f. могат да бъдат видени на екземпляр от вида в Гетсиманска градина на Университетска ботаническа градина Балчик.
Произхожда от Далечния изток (Китай, Виетнам). Ботаническото му наименование идва от гръцки – „diospyros“, което означава „божествен огън“. Нарича се още „бонбонът на природата“ или „божествен плод“.
Растението е листопадно дърво с височина до 8 - 10 м. Започва да дава плодове на 3 – 4 годишна възраст. Плодовете са ядливи, с висока хранителна стойност. Имат закръглена, закръглено-сплесната, овална или късо-конусовидна форма. Характеризират се с четириделна елипсовидна чашка, която след узряването остава на плода.
Плодовете на райската ябълка имат богат и ценен химичен състав. Една средно голяма ябълка съдържа около 31 г. въглехидрати, 1 гр. белтъчини, 0,3 г. мазнини, 6 г. фибри, 15 % от дневната доза на Витамин А, 14 % от дневната доза на Витамин С, 8 % от дневната доза на Витамин Е, 4 % от дневната доза на Витамин К, 10 % от дневната доза на Витамин В6, 6 % от дневната доза на калий, 21 % от дневната доза на мед, 26 % от дневната доза на манган. Плодовете са също богат източник и на тиамин (В1), рибофлавин (В2), фолат, магнезий, фосфор, танини, каротеноиди, йод.
В миналото, плодовете на райската ябълка са били използвани при лечение на скорбут. Днес, те се използват като мощен източник на антиоксиданти, за подпомагане сърдечното здраве и при анемия, диабет, проблеми със щитовидната жлеза.
Познат отдавна с лечебните си качества, видът е интродуциран в Европа, и по-специално в страните от Средиземноморието, още през XVIII в. В България започва да се разпространява по-масово през 30-те години на XX в.
Райската ябълка вирее предимно в субтропичния климатичен пояс. Студоустойчив вид е, като повечето сортове издържат до температури от -20 °С.
У нас се отглежда основно по Черноморието, както и в Пловдивско, Старозагорско, Сливенско, Хасковско, Ивайловградско, около Сандански и Петрич.
В момента, зрели плодове от Diospyros kaki L.f. могат да бъдат видени на екземпляр от вида в Гетсиманска градина на Университетска ботаническа градина Балчик.
Фотограф: АЗ / УБГ Бк