Haberlearhodopensis е от семейство Силиврякови (Fam. Gesneriaceae). Ендемитен и реликтен вид, съществуващ още преди ледниковия период. Растението се среща основно в Родопите и Северна Гърция. Защитено лечебно растение от Закона за биологичното разнообразие и забранено за събиране. Произходът му е изключително древен, много по-стар от видовия генезис на почти всички растения, обитаващи земята днес. Растението притежава уникална способност да издържа до 3 години в напълно изсъхнало състояние (състояние на анабиоза) и след това чрез внимателно поливане да възстановява жизнените си свойства.
Това растение е познато на науката още от 1834 г., когато в България пристигат учени, изпратени от унгарския естественик Имре Фривалдски. Интересът на българските ботаници към това растение е повече от век, за първи път е намерено в района между Бачково и Асеновград.
Вирее на северни склонове, варовити скали, влажни и сенчести местообитания. Многогодишно растение с тъмнозелени овласени листа, събрани в розетка. Цветчетата са разположени върху цветонос, висок до 15 см. Цъфти през месец април до края на месец май.
Лечебното растение родопски силивряк активира освобождаването на стволови клетки, които подпомагат заздравяването на увредени тъкани по естествен път, това показват резултатите на учени от Пловдивския университет. Билката съдържа уникални полезни вещества и затова в миналото са я използвали за лечение на шап по животните. Според преданията цветето, родило се от кръвта на Орфей, е било известно с лечебните си свойства още на древните траки.