Царствените ботаници

Посвещава се на 130 годишнината от рождението на Цар Борис III

На 30 януари 2024г се навършват 130 години от рождението на последният български цар - Цар Борис III. Той се възкачва на престола едва 24 годишен, след абдикацията на баща си цар Фердинанд I,  на 3 октомври 1918 г. Цар Борис III е на чело на българската държава в трудни времена и сложна международна обстановка, вътрешнополитически борби, преврат, бунтове и атентати.
Една от неговите големи заслуги към България е връщането по мирен път на Южна Добруджа от Румъния, чрез подписването на Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния на 7 септември 1940г. Поради връщането на българските земи Цар Борис III е наречен „Цар Обединител“. Макар и косвено , това негово дело има връзка с ботаниката и развитието на ботаническата наука в България, защото създава условия за изграждането на Университетската ботаническа градина в гр. Балчик на територията на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес Ботаническата градина е достъпна за граждани и студенти, тя е място за изследователска и научна дейност, студентски практики, инициативи, свързани с екологичното образование и изкуството. Университетската Ботаническа градина в Балчик е открита през 1955 г. под ръководството на изтъкнатия български професор ботаник акад. Даки Йорданов. Тя е специализирана в отглеждането на колекции от тропически и субтропични екзотични растения. Известен е със своята колекция от сукуленти и кактуси - около 600 вида. Общият брой на растителните видове във всички колекции е около 3000.
Цар Борис III  и неговият баща – Цар Фердинанд I са едни от малкото монарси в Европа, които са били истински учени – естественици със задълбочени познания по  зоология, орнитология, ботаника, философия. И двамата са допринесли за опознаване и опазване на  българската природата и са съдействали за развитието на естествените науки в България. Най-голямата заслуга на Цар Фердинанд I в областта на природните науки е създаването на няколко научни институции обединени под името Царски природонаучни институти:ТЦарският Естественоисторически музей основан 1889г., Царската Зоологическа градина – 1889г., Царската Ентомологична станция – 1905г., Царските Ботанически Градини 1890 - 1912г., Царска Научна Библиотека - 1889г., Черноморска Биологическа Станция във Варна - 1905г.
Царските Ботанически градини са разположени на различна надморска височина и са най-богатите и разнообразни в цяла Южна европа по онова време. Те са на брега на Черно море – Евксиноград, в гр. София, при двореца Врана, при двореца Царска Бистрица в Рила планина, при двореца Ситняково и двореца Саръ-Гьол в Рила. Забележителни са алпинеумите на тези градини, които са с многобройни високопланински видове, много от тях събрани лично от членове на царското семейство.  През 1896 г. Цар Фердинанд I кани немския градинар и ботаник Йохан Келерер, който създава първия алпинеум на Балканския полуостров в Царската ботаническа градина срещу Ректората на Софийския университет. По-късно Келерер изгражда алпинеуми и в парка Врана, в парка на двореца Царска Бистрица и летния дворец Ситняково. Композиционното изграждане на парка Врана е повлияно от основните елементи на немските класически паркове от ХІХ век, а днес е паметник на културата на градинското и парково изкуство.
Слeд абдикирането на Цар Фердинанд, Цар Борис III продължава неговата дейност в областта на естествените науки. Организира екскурзии за попълване на ентомологичните и ботанически колекции, съдейства за създаването на лаборатории за научни изследвания в Естественоисторически музей и за разкриването на нови отдели в него, какъвто е ботаническият отдел. Царската Ентомологична станция съдържа вече сбирки с около 20000 вида и е най-голямата на Балканския полуостров. Цар Борис III  е почетен член на Българското ентомологическо дружество от 1926г., а Българското ботаническо дружество го провъзгласява за свой член през 1928г. Продължава развитието на Царските ботанически градини.
Цар Борис III  подкрепя идеята, че научните институти трябва да имат печатно периодично издание озаглавено „Известия на Царските Природонаучни Институти“, като финансира това начинание. За по-широко популяризиране на българските научни постижения в чужбина, в „Известия на Царските Природонаучни Институти“ някои статии се отпечатват на чужд език. На 8 декември 1928г. Цар Борис III е провъзгласен за почетен доктор по природни науки. Церемонията се състои в Софийския Университет по  ръководството на ректора проф. д-р Шишков, като се изтъкват заслугите на царя за изучаване на българската флора и фауна.
С медал  „За наука и изкуство“, емисия на цар Борис III са били награждавани от монарха лица, отличили се с високи постижения в науката изкуството.
Известни български учени наричат растителни и животински видове на името на Цар Борис III  и Цар Фердинанд, с което признават техните заслуги към природните науки. Такива растителни видове са: Anthemis regis-borisii Stoj. & Acht. (Цар Борисово подрумиче), Potetilla regis-borisii Stoj.,(Цар Борисово прозорче), Verbascum tzar-borisii (Davidov ex Stoj.) Stef.-Gat.(Цар-Борисов лопен), Abies × borisii-regis Mattf. (Цар-Борисова ела), Saxifraga ferdinandi-coburgi Kellerer & Sünd. (Фердинандова каменоломка), Arabis ferdinandi-coburgi Kellerer & Sünd (Фердинандова гъшарка) и др.
Мнението на историците за приносите на Цар Борис III в развитието на съвременна България са различни, но безспорно той допринася много за модернизирането и европеизирането на страната, за развитието на природните науки и образованието.