УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА - БАЛЧИК НА 68 ГОДИНИ

Градина: Балчик
Дата на публикуване: 27.07.2023 г.

На 27.07.2023 г. се навършват 68 години от създаването на Университетска ботаническа градина в Балчик. На тази дата през 1955 г. със Заповед на Министъра на културата, който по това време е принципал и на образованието, на територията на бившата лятна резиденция на румънската кралица и под ръководството на известния български учен ботаник академик Даки Йорданов е създадена Градината.
Днес, 68 години по-късно, Университетска ботаническа градина – Балчик, като част от Университетските ботанически градини (София, Варна и Балчик) към Софийски университет „Св. Климент Охридски“  принадлежи към глобалното семейство на ботаническите градини: член е на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI), на Европейския консорциум на Ботаническите градини (EBGC), на образователната мрежа за екологично образование в Ботаническите градини (EBGEN), Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS). От 1956 г. ежегодно публикува своя Index Seminum и участва със своите колекции в обмена на семена с ботаническите градини от цял свят. Определена е за спасителен център по Вашингтонската конвенция CITIES, която контролира търговията с редки и застрашени видове. През 2005 г. е обявена за защитена местност по Закона за защитените територии, Носител е на орден Кирил и Методий II-ра степен за нейните заслуги за пропагандирането постиженията на биологическата наука.
По настояще Университетската ботаническа градина в Балчик обхваща почти 200 дка, като включва Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“, градина „Разсадника“, Експозиционна оранжерия и естествени хабитати на местна растителност. В парковата част  са експонирани растителни колекции от над 700 растителни вида. В оранжериите се отглеждат над 570 вида топлолюбиви растения, а в Експозиционната оранжерия почти3700 вида, подвида и култивара кактуси и други сукуленти, от които повече 1500 вида са в списъка по CITES (Вашингтонска конвенция). От растенията включени в „Червена книга на Р. България“ в УБГ Балчик се срещат 27 вида, сред които водна лилия, пясъчна лилия, теснолистен божур, добруджански пелин, див рожков, родопски силивряк. В Ботаническата градина в гр. Балчик се отглеждат около 30 растителни вида, описани в приложенията на Закона за опазване на биологичното разнообразие. На територията ѝ през 1967 г. е обявена природна забележителност – „Вековно дърво“ Бяла топола на възраст над 350 години. Екземплярът е вписан като защитен природен обект в Регистъра на вековни дървета. В Плачеща градина на УБГ Балчик се намира екземпляр от вида Метасеквоя, един от първите реинтродуцирани екземпляри, след повторното откриване на вида през 1941 г., като рецентен. На територията на Ботаническата градина в гр. Балчик се намира и един от най-възрастните екземпляри от вида Вечнозелена магнолия (над 110 годишна). Успешно се отглеждат и други дървесни видове с културно-историческа стойност като древното гинко, бонбонено дърво, лирово дърво, книжно дърво, ликвидамбър. Ботаническата градина в гр. Балчик експонира в парковата си част сезонни колекции от тревисти цъфтящи и листнодекоративни видове, които се подменят три пъти годишно (пролет, лято, есен). Особен интерес у посетителите буди колекцията от пролетно цъфтящи луковични растения, в която ежегодно се представят над 80 сорта лалета. Екипът на Ботаническите градини подготви и отпечата специално издание, което да подпомогне представянето и популяризирането на колекциите от луковични растения – книгата „Лалето – Ботаническо ръководство“. Университетските ботанически градини, в тази част и Ботаническата градина в гр. Балчик издават и двуезично списание „Лист: ботанически наблюдател/Leaf: botanic observer”. До този момент са издадени 10 броя. И двете издания могат да бъдат закупени на място в ботаническата градина.
По традиция денят се отбелязва с поднасяне на цветя в знак на признателност и почит към делото на акад. Даки Йорданов на паметната му плоча пред Административната сграда на Университетската ботаническа градина.
 

Автор: ПС/УБГБк