УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА-БАЛЧИК ГОСТУВА НА ЦДГ "ЧАЙКА"-ГР. БАЛЧИК ПО СЛУЧАЙ ПЪРВА ПРОЛЕТ
Университетска ботаническа градина-Балчик гостува на Детска градина № 3 „Чайка", град Балчик
Пролетта е сезонът, който най-често свързваме с пречистването, с отърсването от старите духовни и физически товари, с обновлението, промяната и новото начало. Университетска ботаническа градина-Балчик и Детска градина № 3 „Чайка", град Балчик посрещнаха заедно Първа пролет.
С огромен ентусиазъм и интерес към процеса на зацветяване малчуганите засадиха близо 100 броя пролетни цветенца – различни теменужки (Viola), шибой (Еrysimum), парички (Bellis), карамфили (Dianthus), дарени им от Университетска ботаническа градина-Балчик, за да разкрасят градинките им.
Техен ръководител и учител беше професионалист градинар от Ботаническата градина, от когото научиха наименованието на всяко растения, етапите на засаждане и какви грижи трябва да полагат за градинките си, за да пораснат техните цветя. Най-напред им бе демонстрирано как да извадят растението от индивидуалния контейнер, след това колко е важно да разрохкат пръста, за да се разгърнат корените и да е по-пълноценно растението, когато се засее. След това децата се научиха да използват лопатката и да правят правилни дупки в земята, където да поставят растението. Накрая разбраха и че растението не трябва да бъде поливано директно, а около него, за да не се получи изгаряне на листата и цветовете.
Първа пролет е денят, в който настъпва пролетното равноденствие, което води и до край на зимната депресия, край на студовете и повишаване температурите, разцъфването на цветята и разлистването на дърветата. Може би най-шареното и уханно време в градината.
ПРОЛЕТ
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
10.03.1979
Петя Дубарова /1962-1979/
