БОЖУРИТЕ - ИМПЕРАТОРСКА ПРЕЛЕСТ ОТ ИЗТОКА

Растението се ползва с голяма любов и почит в Китай

Поетичност, романтика и легенди витаят около едно от най-красивите градински растения - Божура. С произхода му са свързани не малко мистерии и загадки, повечето от които разкриват неговите лечебни свойства. Родината на първите сортове е Китай, където  се отглеждат от преди хилядолетие и  се смятат за национален символ и любимо цвете, каквато е хризантемата за японците и розата за европейците. Неслучайно на китайски името на божура означава „най-красив“. Произходът на латинското му наименование, обаче e свързано с планината Олимп, заемаща централно място в гръцката митология. Според  нея, божурът е кръстен на гръцкия лекар Paeon, който използвайки таланта си на лечител излекувал един от боговете, наречен Плутон. За благодарност Paeon е спасен от участа на простосмъртен и бил превърнат в прекрасно цвете, притежаващо способността да лекува.

Божурите са естествено разпространени в Азия, Южна Европа и Северна Америка. Повечето представители  на  рода са тревисти растения, но има и такива с вдървесиняващо стъбло. Освен с лечебните си свойства, те завладяват хората и със своите декоративни качества за цветния бордюр. В момента в пролетната градина на Университетска ботаническа градина - Балчик можем да се порадваме на прелестните цветове на дървовидният божур (Paeonia arborea Don.). Представлява полухраст висок 1-1,5 м, с матовосиньозелени листа. Цветовете му са кичести или прости, ароматни. При добри грижи може да краси градината до  100 – 150 години. Редкият  вид от българската флора - теснолистен божур (Paeonia tenuifolia L.), също е във фаза цъфтеж и може да се наблюдава в пролетна градина. Представлява интерглациален (междуледников) реликт, включен в списъка на защитените растения, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Най-често в естествената си среда можем да го срещнем по каменистите и варовити терени на Северното черноморско крайбрежие, като най-голямото му находище е в резервата „Калиакра“.  Ако имаме по-голям късмет ще попаднем на него и в района на Северна и Югоизточна България, както и в Знеполския и Софийски райони.

Десислав Димитров