РАСТИТЕЛНОТО БОГАТСТВО НА СТРАНДЖА, ПРЕДСТАВЕНО В УБГ-БАЛЧИК

Голяма част от ценното растително и животинско богатство на България се намира в Природен парк Странджа. Своеобразното географско разположение на едноименната планина в близост до три морета – Черно, Мраморно и Егейско, формира нейния топъл и мек, с висока влажност климат. Именно това е една от основните причини растителността в района да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Иранското каспийско крайбрежие. Тази най-голяма защитена територия в България е и една от най-ценните и екзотични европейски защитени територии. Растителното многообразие  и неповторимите природни дадености на региона представляват огромен интерес от дендрологична, флористична, фитогеографска и екологична гледна точка.

От около 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, над 70 се срещат само в Природен парк Странджа. Един от тях, източният лопух (Trachystemon orientalis ( L.) G. Don), в момента е разцъфтял с прекрасни синьо-виолетови цветове в Ботаническата градина в Балчик, в близост до сградата на Управлението. Източният лопух е рядък вид, записан в Червената книга на България. Представлява тревисто многогодишно растение от семейство Boraginaceae (Грапаволистни), което достига височина от 20 до 60 см.  Листата му са едри и покрити с твърди власинки. Обитава тъмните и влажни гори на почти цяла Странджа и цъфти през месеците от март до юни.

Още едно тревисто растение, разпространено в цяла Странджа, цъфти в момента в УБГ- Балчик. Това е хибридната чобанка (Petasites hybridus (L.) Gaertn.), която расте край водопада в Ботаническата градина. Това многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae) се отличава с големи сърцевидни листа с плътни дръжки, които се  появяват след цъфтежа му с белезникави цветове, образуващи едро, продълговато съцветие. Хибридната чобанка е отровно растение. Тя притежава и лечебни качества, които се използват във фармацевтиката. Обитава влажни чакълести и песъкливи места край реки и потоци и обикновено цъфти през април и май, но тази годината меката и необичайно топла на моменти зима предизвика по-ранния ѝ цъфтеж.