ДИВ РОЖКОВ, ЦЕРЦИС (CERCIS)

       Дивият рожков цъфти за втори път тази година в Ботаническа градина гр. Балчик

Посетителите на Университетска ботаническа градина – Балчик в тези дни могат да наблюдават необичайния цъфтеж на Дивия рожков - Cercis siliquastrum L., който цъфти за втори път тази година. Обикновено цветовете му се появяват рано на пролет, през март или април.

Видът е разпространен на Балканския полуостров и в Средна Азия. Принадлежи към семейството на Бобовите растения – подсемейство Цезалпиниеви – Cesalpinioideae. У нас се среща по Черноморското крайбрежие, в Североизточна България и в източната част на Стара планина. Близо до Велики Преслав се намира и резерватът Патлейна с единственото естествено находище на див рожков у нас. Той е сред редките растения в страната и като такъв фигурира в Червената книга.

Листата на церциса са прости, бъбрековидни и целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу сивкави, кожести. Цъфтежът продължава около месец. Характерна за церциса е каулифлорията – цветовете и плодовете му са разположени направо върху по–старите клони и стъблото на дървото. Плодът е плоска, меднокафява бобова шушулка, дълга 10 см. и широка 2 см. В нея са разположени 8 – 10  елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда семенна обвивка. През есента листата се обагрят в светложълто.

Заради ярките си ефектни цветове дивият рожков е широко използван, като парково дърво. Предпочита светли и слънчеви местообитания, сравнително топлолюбив и сухоустойчив е. Не е претенциозен по отношение на почвата. Добре се развива и върху каменисти и варовити терени.